Дисциплини

Първото писмено регистрирано състезание по биатлон е организирано през 1767 г. близо до границата на Норвегия и Швеция. През годините набира популярност като упражнение за военни. През 1861 г. е основан първият ски-клуб в Норвегия. По статистика от 1919 г. средно около 2000 души участват в състезания по биатлон във Финландия годишно. През 1930 г. финландската армия на ски с пушки изтласква руската армия от границата си при съотношение на войските 10:1 за Русия.

Биатлонът е демонстриран на олимпиадите през 1924, 1928, 1936 и 1948 г. През 1948 г. е учредена Международната федерация по модерен пентатлон и биатлон. През 1954 г. е одобрен от МОК, а на среща на МОК в София през 1957 г. индивидуалният старт е предложен за влизане в олимпийската програма. 

През 1958 г. се провежда първото световно първенство по биатлон в Заалфелден, Австрия. На него се провежда единствено индивидуален старт на 20 km. при мъжете с 4 стрелби с по 5 изстрела, на разстояние 100 m (положение прав) и 150 m, 200 m и 250 m (положение легнал). По-късно разстоянието е стандартизирано на 150 m за всички стрелби. Всяка грешка тогава се наказва с 2 минути допълнително време.

Според легендата бобслеят като спорт се появява през 1888 година в Санкт Мориц, Швейцария, където английски турист съединява две ски, за да се спусне по снежен хълм.

Уупражнява се на овална ледена писта с дължина 400 метра. На олимпийските игри скоростното пързаляне с кънки на дълга писта се нарича кънки бягане (speed skating), докато надпреварата на къса писта е различен спорт, който се нарича шорттрек (shorttrack).

Кърлингът (на английски: curling) е отборна спортна игра, която се играе върху ледена площадка.

Целта на играта е гранитните камъни, с които се играе, да достигнат максимално близо до центъра на концентрични окръжности.

Думата кърлинг (от curling – „извивам се, навивам се, въртя се“), се появява за пръв път напечатана през 1620 година в Пърт в пролога и стиховете на поема от Хенри Адамсън (Henry Adamson). Произлиза от шотландския глагол curr, който описва ниско ръмжене (като английския глагол purr). Играта е популярна в Шотландия като „стържеща игра“ (roaring game) заради звука, който камъните издават, докато се плъзгат по замръзналите капчици вода по игралната повърхност. Името на играта не означава движението на камъните, въпреки че днес за камък, който се отклонява от траектория по права линия се казва, че се извива или върти.

Състезанията могат да се провежадат в изкуствени или естествени улеи.

Северната комбинация е зимен спорт под егидата на Международната ски федерация, който включва 2 дисциплини - ски скокове и ски бягане.

Ски скоковете се извършват от голяма и малка шанца. Както и при ски скоковете за всяка шанца се определя средна дължина на скока, като състезателите получават 60 точки, ако скочат точно на такава дължина. За всеки половин метър повече или по-малко се добавя или отнема една точка. Оценките за стил се дават от петима съдии от различни националности, като най-силната и най-слабата оценка не се зачитат.

Въз основа на получения точков актив се определя стартовия ред на състезателите във втората дисциплина, като всяка точка разлика от скоковете се трансформира в секунди закъснение по метода на Гундерсен. Ски бягането започва победителя от ски скоковете, последван от останалите. Победител е състезателят, който пресече финалната линия първи.

Скелетонът е зимен олимпийски спорт. Представлява спускане с шейна по улей за бобслей като състезателят има право да управлява шейната само с движения на тялото си. Състезателят провежда спускането с главата напред.

Шейничката е съставена от тяло от фибростъкло, свързано с болтове към рамка с две ски от неръждаема стомана. Тя няма елементи за управление.

Скелетонът е в програмата на зимните олимпийски игри от 1928 до 1948 (само за мъже) и от 2002 (и за жени).

Ските алпийски дисциплини са зимен олимпийски спорт под егидата на ФИС.

В състезания и официални тренировки по ски алпийски дисциплини състезателите са длъжни да използват ски със ски стопери и каски.

В международните състезания на ФИС се използват две отделни синхронизирани електронни системи – главна и поддържаща. Системите трябва да записват резултатите с точност до 0,001 секунда. Крайното време на състезателите се показва до точност 0,01 секунда, като хилядните не се закръгляват, а отрязват. 

Историята на сноуборда започва около 1960 г. с опита на няколко американски сърфисти да направят сърф, който да се движи по снежните склонове. Новият спорт се развива бързо, тъй като техниката му се усвоява по-лесно и за по-кратко време от тази на ските. В края на 70-те и началото на 80-те сноубордът започнал да се утвърждава като алтернатива на ските. Започват състезания и експериментиране, за да се стигне до наши дни, когато около 50% от населението на САЩ разполагат с личен сноуборд.

Фигурното пързаляне е зимен олимпийски спорт, в който спортистите се пързалят на кънки по лед с изпълнение на скокове, пируети и поредица от стъпки под музикален съпровод. В официалните състезания се раздават четири комплекта медали: единично жени, единично мъже, спортни двойки и танцови двойки.

Състезанието се състои от две съчетания, в които има включени задължителни елементи. Оценяват се от съдийска колегия с две оценки – едната е за технически елементи, а другата се сумира от оценките на съдиите за следните пет компонента: умение за пързаляне, преход между елементите, качество на представянето, композиция на програмата и интерпретация на музиката.

Фигурното пързаляне е включено в програмата на зимните олимпийски игри. До игрите в Кортина д'Ампецо през 1956 г. състезанията се провеждат на открито.

Често фигуристите вземат участие в различни шоу програми на лед.

Хокеят на лед е отборен зимен спорт, който се играе върху ледена пързалка с шайба.

Играе се от два отбора с по пет полеви играча и един вратар, които се стремят да си отбележат гол, вкарвайки шайбата във вратата на противниковия отбор. Редовното време се състои от три части от по 20 чисти игрови минути. Времето спира да се отчита при прекъсване на играта. При равенство в редовното време следва продължение на принципа „внезапна смърт“, като печели отборът, отбелязал първи гол, и наказателни удари, в случай че никой отбор не вкара гол в продължението.

В днешни дни хокеят е един от най-популярните спортове в страни като Канада, САЩ, Русия, Финландия, Швеция, Чехия, Словакия и Германия. В тези страни хокеят има изградени традиции и имат добри вътрешни първенства, но най-силното и световноизвестно първенство е Националната хокейна лига на САЩ и Канада, НХЛ.

Хокеят на лед е част от програмата на зимните олимпийски игри от самото начало, от първите Зимни олимпийски игри 1924 в Шамони, Франция. Ежегодно се провежда и световно първенство по хокей на лед.

Шорттрекът е зимен олимпийски спорт.

Провежда се на 111-метрова кръгла писта (игрище за хокей на лед). За по-голяма стабилност при завоите състезателят се опира с ръка на леда и така запазва равновесие при високата скорост. Интересна част от състезанието са различните тактики, които се прилагат от спортистите. Борбата за първото място налага различни стратегии – забавяне, забързване, изпреварване. Победителите се определят след поредица от състезателни серии, в които само класиралите се на челните места продължават в надпреварата.

При индивидуалните състезания във всяка серия се надпреварват от 4 до 8 състезатели, като при по-късите дистанции те са по-малко, а при дългите – повече. От тях само първите двама или трима продължават в следващия етап.

Името шорттрек се превежда на български като „къса писта“ (111 метра), докато класическата ледена писта за бързо пързаляне с кънки е 400 метра.

Шорттрекът е олимпийски спорт от 1992 г. Първоначално държавата, която доминира над всички в шорттрека, е Канада, но това се променя и в днешно време този спорт е особено популярен в азиатските страни — Китай, Южна Корея и Япония, които постигат и най-големите успехи.

Най-добрата българска състезателка по шорттрек е Евгения Раданова - носителка на два сребърни и един бронзов медал от зимни олимпийски игри.